май 28, 2026

Как да се предпази макулата при болни със захарен диабет?

Picture of Проф. д-р Нели Сивкова, дм, FEBO

Проф. д-р Нели Сивкова, дм, FEBO

Проф. д-р Нели Сивкова, дм, FEBO е утвърден специалист по офталмология с дългогодишен клиничен и академичен опит. Завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през 1984 г., а през 1993 г. придобива специалност по очни болести. Притежава образователна и научна степен „доктор по медицина“, а през 2011 г. получава научното звание „професор“. Има и магистърска степен по здравен мениджмънт.

Проф. Сивкова е ръководител на Катедрата по очни болести към Медицински университет – Пловдив и дългогодишен председател на Съюза на очните лекари в България (2017–2019г.). Активно участва в работата на редица престижни международни и национални организации, сред които Българско дружество по офталмология, Българско глаукомно дружество, European Society of Retina Specialists, Deutsche Ophthalmologische Gesellschaft (Немско дружество по офталмология), American Society of Cataract and Refractive Surgery, European Association for Vision and Eye Research, Ophthalmic Oncology Group. Тя е член на редакционния борд на Society for Clinical Ophthalmology и участва в международни очни хирургични мисии.

Проф. Сивкова е почетен член на Румънското научно дружество на ретинолозите и екзаминатор към European Board of Ophthalmology (EBO). Консултации с проф. д-р Нели Сивкова се извършват в очен кабинет „Ирис“, гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ 193-А.

Захарният диабет е заболяване, което може да причини сериозни увреждания на всички органи в човешкото тяло. Диабетната ретинопатия е едно от най-тежките усложнения на захарния диабет (Фиг.1). Тя е една от водещите причини за намалено зрение, което може да стигне до пълна слепота при хора в активна и напреднала възраст. Понастоящем в световен мащаб има около 92.6 милиона диабетици като от тях 28.4 милиона са със зрително засягане. В България има над 500 000 пациенти със захарен диабет. Характерното за това заболяване е, че в ранните си стадии протича без болка и без ясно изразени субективни оплаквания. В началото пациентите обикновено виждат сравнително добре и нямат усещане за проблем. Постепенно могат да се появят признаци като зрителна умора, повишена чувствителност към светлина, замъглено или неясно зрение и трудности при фокусиране на детайли. Когато тези симптоми станат осезаеми, често промените в ретината вече са напреднали и изискват интензивно лечение.

Статистиката показва, че между 60% и 80% от пациентите със захарен диабет развиват диабетна ретинопатия в рамките на около 10 години от началото на заболяването. Рискът е по-висок при по-голяма продължителност на захарния диабет, лош метаболитен контрол на заболяването, съпътстваща артериална хипертония и дислипидемия (1, 2, 3). Редовните профилактични очни прегледи позволяват откриване на заболяването в ранен стадий, когато лечението е по-ефективно и може да се предотврати трайното увреждането на зрението.

Още в ранните етапи на захарния диабет може да настъпи съдова и невронална увреда на ретината (4). Това обяснява защо много пациенти усещат фини промени в зрението, като например намалена контрастна чувствителност, по-лоша адаптация към тъмно и по-бърза зрителна умора още преди поставяне на диагнозата диабетна ретинопатия.

Ретината разполага с естествени защитни механизми. В централната ѝ зона – макулата се намира макулният пигмент, който предпазва нервните клетки, филтрира вредната синя светлина и намалява оксидативния стрес. Този пигмент е изграден от три специфични каротиноида: лутеин, зеаксантин и мезо-зеаксантин, които организмът не може да синтезира самостоятелно и трябва да приема отвън. При пациентите със захарен диабет този защитен резерв се изчерпва значително по-бързо. Установено е, че хората със захарен диабет и диабетна ретинопатия имат по-ниска плътност на макулния пигмент, което прави тази част на ретината по-уязвима към факторите на възпалението и оксидативния стрес и води до по-бързо прогресиране на уврежданията.

Пигментът в макулата зависи от много фактори като намалява средно с 1% на година във възрастта от 25 до 55 години. След 55-годишна възраст загубата на макулния пигмент прогресира значително по-бързо. В редица клинични проучвания се изследва доколко нивото на макулния пигмент при здрави хора е свързано с основните рискови фактори, които причиняват макулно увреждане и загуба на централно зрение (5, 6). Резултатите са от съществено значение за хората, при които има налични рискови фактори като фамилна анамнеза и тютюнопушене, тъй като те са с по-ниски нива на макулен пигмент още преди да са се развили клиничните прояви на очното заболяване.

Множество рандомизирани клинични проучвания при пациенти с диабетна ретинопатия показват, че приемът на макулни каротиноиди води до увеличаване на плътността на макулния пигмент и до подобрение на зрението (7, 8, 9). Хроничният оток на макулата е водеща причина за ниско зрение при всички форми на диабетна ретинопатия. Заедно с конвенционалното лечение на диабетния макулен оток посредством VEGF-инхибитори, приемът на каротиноиди значително повлиява обратното развитие на едема и подобрява зрителните функции (7, 8). Отчитат се по-добра контрастна чувствителност, по- стабилно зрение и по-малка зрителна умора. По литературни данни този ефект е от значение дори при липса на напреднали съдови промени, което подчертава необходимостта от ранна защита на ретината (10).

В този контекст, продуктът МАКУШИЛД предлага целенасочена протекция на зрението (Фиг. 2). Единствено МАКУШИЛД съдържа и трите каротиноида – лутеин, зеаксантин и мезо-зеаксантин, които изграждат макулния пигмент. Мезо-зеаксантинът е ключов компонент на макулния пигмент и играе водеща роля в неутрализирането на свободните радикали в самия център на макулата. Той почти не се среща в стандартната диета и липсва в другите продукти за очи. Препоръчително е да се приема както от пациенти с диабет, така и от здрави хора с интензивна работа пред екран и зрителна умора. Редовният прием на МАКУШИЛД увеличава плътността на макулния пигмент и подпомага дългосрочното съхраняване на зрителната функция.

Формулата на МАКУШИЛД се предлага в маслен разтвор, което осигурява по-добра стабилност и по-добра бионаличност на каротиноидите в него. Маслената среда предпазва активните съставки от окисление и позволява те да достигнат до ретината в активна форма. Това е съществено предимство, което осигурява дългосрочна защита на зрението. Когато ретината е под постоянен оксидативен стрес, защитата трябва да бъде надеждна, дълготрайна и научно обоснована. Една капсула МАКУШИЛД дневно е малка стъпка днес, която може да има важно значение за зрението утре. Ежедневният прием на МАКУШИЛД увеличава плътността на макулния пигмент и забавя увреждането на ретината при пациенти със захарен диабет.

Редовните очни прегледи, добрият метаболитен контрол и спазването на препоръките на ендокринолога остават основни елементи в грижата за зрението при болни със захарен диабет. Съчетаването им с целенасочено, дългосрочно протектиране на макулата може да подмогне забавянето на патологичните процеси и по-дълго запазване на качеството на живот на болните.

Библиография:

1. Hammes HP. Diabetic retinopathy: hyperglycaemia, oxidative stress and beyond. Diabetologia. 2017;61:29–38.
2. Ting DS, Cheung GC, Wong TY. Diabetic retinopathy: global. prevalence, major risk factors, screening practices and public health challenges: a review. Clin Experiment Ophthalmol. 2016;44 (4):260–277. doi:10.1111/ceo.12696
3. Duh EJ, Sun JK, Stitt AW. Diabetic retinopathy: current understanding, mechanisms, and treatment strategies. JCI Insight. 2017;2(14): e93751. doi:10.1172/jci.insight.93751
4. Coucha M, Elshaer SL, Eldahshan WS, Mysona BA, El-Remessy AB. Molecular mechanisms of diabetic retinopathy: potential t h e r a p e u t i c t a r g e t s . Mi d d l e Ea s t Afr J Op h t h a lmo l .2015;22(2):135–144. doi:10.4103/0974-9233.154386
5. Nolan JM, Stack J , O’ Donovan O et al. Risk factors for age-related maculopathy are associated with a relative lack of macular pigment. Experimental Eye Research 84 (2007) 61e74.
6. Kowluru RA, Koppolu P, Chakrabarti S, Chen S. Diabetes-induced activation of nuclear transcriptional factor in the retina, and its inhibition by antioxidants. Free Radic Res. 2003;37(11):1169–1180. doi:10.1080/10715760310001604189
7. Arnal E, Miranda M, Johnsen-Soriano S, et al. Beneficial effect of docosahexanoic acid and lutein on retinal structural, metabolic, and functional abnormalities in diabetic patients. Curr Eye Res. 2009;34(11):928–938. doi:10.3109/02713680903205238
8. Kowluru RA, Menon B, Gierhart DL. Beneficial effect of zeaxanthin on retinal metabolic abnormalities in diabetic patients. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2008;49(4):1645–1651. doi:10.1167/iovs.07-0764
9. FathalipourM., Fathalipour H., Safa O., et al. ASystematic Review of Carotenoids in the Management of Diabetic Retinopathy, Nutrients 2021, 13, 2441
10. Hu BJ, Hu YN, Lin S, Ma WJ, Li XR. Application of lutein and zeaxanthin in nonproliferative diabetic retinopathy. Int J Ophthalmol. 2011;4(3):303–306. doi:10.3980/j.issn.2222-3959.2011.03.19

MacuShield

From the Same Category